81

Трудолюбие и старание

Трудолюбието и старанието са две човешки добродетели, които се сливат в едно, понеже и двете ни помагат в усилията да оползотворим талантите, които всеки е получил от Бог. Тези добродетели ни подтикват да довеждаме нещата до добър край. Още от 1928 г. проповядвам, че трудът не е някакво проклятие или наказание за греха. В книга „Битие” се говори за това още преди непокорството на Адам спрямо Бог[1]. Според Господния план трудът е постоянна част от живота нa човека, за да сътрудничи в необятното дело на съзиданието.

Трудолюбивият човек оползотворява времето, което не само е злато, то е Божия слава! Работливият прави каквото трябва и го прави както трябва – не по навик или за да запълни времето, а действията му са плод на внимателно и обстойно обмисляне. Така че е старателен. Обичайната употреба на думата старателен[2] ни препраща към нейния латински корен – тя идва от глагола diligo, който значи обичам, ценя, т.е. избирам със засилено, със специално внимание. Не е старателен човекът, който действа прибързано, а този, който работи изкусно, с любов.

Нашият Господ, истински Човек, избра ръчен занаят и се трудеше прилежно и с любов през почти всички години на пребиваването Си на земята. Той вършеше дърводелската Си работа сред другите жители на малкия град и това човешко и Божествено занимание ни показва ясно, че обичайната ни дейност не е някаква незначителна подробност, а е сърцевината на нашето освещаване, постоянен повод да се срещаме с Бог и да Го възхваляваме и прославяме чрез действията на нашия ум или на нашите ръце.

[1] Срв. Бит. 2:15.

[2] На испански diligente – б.пр.

Предмети
Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език