Дребни неща и духовно детство

Като мисля за онези от вас, които и след толкова години все още си фантазират – с празни и детински измислици подобно на Тартарен Тарасконски, че са на лов за лъвове из коридорите на къщата си, където най-много да срещнат плъх или друго подобно животинче, та, мислейки за тях, ви напомням, че светостта се състои в точното изпълняване на обичайните делнични задължения, придружени от толкова малки борби, които изпълват Господ с радост и с които само Той и всеки от нас е запознат.

Бъдете сигурни, че във всекидневието няма място за блестящи подвизи, защото, между другото, няма и поводи за такива. Обаче не липсват възможности да покажете посредством малкото и обикновеното своята любов към Исус Христос. „И в най-дребното – казва свети Йероним – се проявява величието на душата. Ние не величаем Твореца и не Го съзерцаваме само в небето и земята, в слънцето и моретата, в слоновете, камилите, биволите, конете, леопардите, мечките и лъвовете, ами също и в миниатюрните твари: мравките, комарите, мухите, червейчетата и други от този род, които различаваме повече по телата, отколкото по наименованията им. Както в големите, така и в малките създания ние наблюдаваме едно и също майсторство.По този начин душата, отдадена на Бог, полага в малките работи същото усърдие като в големите“^[1].

^[1] Свети Йероним, Epistolae (Писма – б. пр.), 60, 12 (PL 22, 596).