Този, който съумее да бъде смел, не бърза да прибере плода на своята добродетел – той е търпелив. Смелостта ни помага да придобием тази човешка и Божествена добродетел на търпението. „С търпението си спасявайте душите си”.^[1]”Дали ще притежаваш душата си, зависи от търпението, което в действителност е основа и пазител на всички добродетели. Ние ставаме притежатели на душата чрез търпението, понеже едва когато се научим да владеем самите себе си, започваме да овладяваме това, което сме.”^[2] И точно това търпение ни подтиква да проявяваме разбиране спрямо другите с убеждението, че душите – подобно на хубавото вино – стават по-добри с времето.

^[1] Лук. 21:19.

^[2] Свети Григорий Велики, Homiliae in Evangelia, 35, 4 (PL 76, 1261).