Смелост, спокойствие, търпение, великодушие

Ще разгледаме някои от тези човешки добродетели. Докато аз говоря, вие – от ваша страна – продължете диалога с нашия Господ; помолете Го да помага на всички нас, да ни вдъхнови да се задълбочим днес в тайната на Неговото въплъщение, та и ние в нашето тяло да съумеем да бъдем сред хората живо свидетелство за Този, Който дойде да ни спаси.

Пътят на християнина като този на всеки човек не е лесен. Сигурно има време, когато сякаш всичко става според нашите очаквания, ала обикновено това трае кратко. Да живееш, значи да се бориш с трудностите, сърцето ти да изпитва радости и разочарования. И точно в тази житейска наковалня човек може да придобие смелост, търпение, великодушие и спокойствие.

Смел е този, който постоянства в изпълнението на нещата, които счита, че трябва да прави според съвестта си; този, който не оценява важността на една задача предимно по облагите, които получава, а по служението, което оказва на другите. Смелият човек понякога страда, но не отстъпва; може би дори плаче, но преглъща сълзите си. Когато съпротивата се увеличава, той не се огъва. Спомнете си за примера, разказан в една от книгите на Макавеите – за стареца Елеазар, който предпочита да умре, нежели да пристъпи Божия закон. „Затова, разделяйки се сега храбро с живота, аз ще се покажа достоен за старостта, а на младите ще оставя добър пример охотно и доблестно да отиват на смърт за многопочетните и свети закони”^[1].

^[1] 2 Мак. 6:27-28.