Вярно е, че тези лични качества не са достатъчни. Никой не се спасява без Христовата благодат. Обаче ако човек пази и развива у себе си една праволинейност, Бог ще изправи пътя му; и той ще може да стане светец, понеже е знаел да живее като порядъчен човек.

Може би сте наблюдавали и случаи, в известен смисъл противоположни: мнозина наричат себе си християни – понеже са били кръстени и приемат тайнствата, ала се проявяват като неверни, лъжливи, неискрени, горделиви хора… Те отведнъж пропадат. Те са като звезди, които светват за момент в небето и после бързо и неспасяемо падат.

Ако приемем отговорността, присъща на Божите чеда, ще видим, че Бог иска от нас да бъдем истински човеци.

Главата ни трябва да докосва небето, но краката ни трябва да стъпват здраво на земята. Цената да живеем по християнски не е да престанем да бъдем хора или да се откажем от усилията да придобием онези добродетели, които някои притежават, дори без да познават Христос. Цената на всеки християнин е изкупителната кръв на нашия Господ, Който иска от нас – и настоявам на това – да действаме много човешки и много божествено, стараейки се всекидневно да подражаваме на Него – истински Бог и истински Човек.