Човешките добродетели

Светският начин на мислене на някои хора и други виждания по темата, които бихме могли да наречем пиетистки, си приличат по това, че не разглеждат християнина като съвършен и пълноценен човек. Според първия начин на мислене изискванията на Евангелието са такива, че задушават човешките качества; а според другите виждания – човешката природа е паднала дотам, че застрашава чистотата на вярата. Но резултатът е един и същ: и в двата случая те не съумяват да разберат дълбокия смисъл на Христовото въплъщение, не обръщат внимание, че „Словото стана плът, и живя между нас“^[1].

Моят опит на човек, на християнин и на свещеник ме учи точно на обратното: няма сърце – колкото и да е затънало в грехове, което да не спотаява един благороден пламък подобно на жарта под пепелта. И когато почуквах на такива сърца - бидейки само двамата - със словото на Христос, те винаги откликваха.

На този свят има много хора, които не живеят в общение с Бог. Може би не са имали възможност да чуят Божието слово или пък са го забравили. Но те са човешки предразположени да бъдат искрени, верни, състрадателни, честни. И аз се осмелявам да твърдя, че човек, притежаващ тези качества, е готов да откликне на Бог, понеже човешките добродетели съставляват основата на свръхестествените.

^[1] Иоан. 1:14.