Свети Лука разказва в седма глава от Евангелието: „Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.“^[1] Тогава идва една жена от града, публично позната като грешница, и се доближава да мие краката на Исус, който според обичая по това време се храни излегнат настрани. Сълзите са водата на това трогателно умиване, а за изтриване служат косите. Тя помазва с миро, донесено в красив алабастрен съд, нозете на Учителя. И ги целува.

Фарисеят осъжда това. Главата му не побира, че Исус може да има толкова много милосърдие в сърцето Си. „Да беше пророк Тоя – си мисли – щеше да знае коя и каква е жената“.^[2] Исус прочита мислите му и му пояснява: „Видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна.“^[3]

Сега няма да се спираме върху Божествените чудеса на милостивото сърце на нашия Господ. Ще обърнем внимание на друг аспект в случката: как Исус забелязва липсата на всички тези неща – проява на учтиво поведение и внимание, които фарисеят не е бил в състояние да му окаже. Христос е истински Бог и истински Човек^[4] – Бог, Второ лице на Пресвятата Троица и истински Човек. Той носи спасението, а не унищожението на творението, и научаваме от Него, че не е християнско да се държим лошо с човека – Божие създание, сътворено по Негов образ и подобие.^[5]

⃰ Проповед, произнесена на 6 септември 1941 г.

[1] Лук. 7, 36.

^[2] Лук; 7, 39.

^[3] Лук. 7:44-47.

^[4] Символ Quicumque.

^[5] Вж. Бит. 1:26.