„И тъй братя мои възлюбени – звучи отново гласът на свети Павел – бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.“^[1] Виждате ли? Цяла плетеница от добродетели участва, когато вършим своята обичайна работа с намерението да го осветим: твърдост – за да постоянстваме в нашата работа независимо от възникващите трудности и без да се оставяме никога да ни сломи нейният товар; упоритост – за да се раздаваме безрезервно и за да надмогваме удобствата и егоизма; отговорност – за да изпълняваме нашите задължения към Бог, към обществото, към семейството, към колегите; предвидливост – за да знаем във всеки случай какво е подходящо да се направи и да пристъпим към действие без забавяне… И всичко това, повтарям, с любов, с ясното и непосредствено осъзнаване на важността на резултата от нашия труд и неговото апостолско значение.

Любовта се разкрива в делата, а не в празните приказки – казва една испанска пословица и смятам, че не е нужно да й се добавя каквото и да е.

Господи, дай ни Твоята благодат. Отвори ни вратата на работилницата в Назарет, та да се научим да Те имаме винаги пред очите си – Теб с Твоята майка Дева Мария и със светия патриарх Йосиф, когото толкова много обичам и почитам – как тримата сте се посветили на един живот, изпълнен със свята работа. Нашите клети сърца ще се развълнуват и ще започнем да Те търсим и ще Те намерим във всекидневната работа, която Ти желаеш да превърнем в Божие дело – дело на Любовта.

^[1] 1 Кор. 15:58.