За да постигнем тази цел, трябва да действаме, водени от любовта. Никога не бъдете като човек, който изтърпява тежестта на някакво наказание или проклятие: „И всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца.“^[1] И така ще приключим перфектно нашата задача, изпълвайки времето, защото ще бъдем Божи инструменти на любовта, които съзнават отговорността и доверието, които Господ възлага на раменете им независимо от тяхната слабост. Във всяко твое занимание – тъй като разчиташ на Божията сила – трябва да се държиш като човек, който се ръководи изключително от любовта.

Ала нека не си затваряме очите пред действителността и да не се поддаваме на повърхностната и наивна представа, че ни очаква лек път, и че за неговото извървяване ще са ни достатъчни само искрени намерения и пламенни желания да служим на Бог. Не се съмнявайте – през годините ще се сблъскате, може би по-рано, отколкото сте си представяли, с особено сложни ситуации, изискващи дух на жертвоготовност и отказване от собствените интереси. В такива случаи крепне добродетелта на надеждата и можеш смело да кажеш като свои думите на апостола: „Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.“^[2] Размисли с увереност и в спокойствие какво ще представлява безкрайната Божия любов, излята върху това клето създание! Дойде часът ти посред твоите обичайни занимания да упражниш вярата, да пробудиш надеждата, да разпалиш любовта, т.е. да задействаш трите богословски добродетели, които ни подтикват веднага да изкореним – без преструвки, без замазвания, без увъртания – грешките в нашето професионално поведение и в нашия духовен живот.

^[1] Кол. 3:17.

^[2] Рим. 8:18.