Понякога обаче се случва някои хора,които са добри или по-скоро добродушковци, да заявяват на думи, че желаят да разпространяват красивия идеал на нашата вяра, ала на практика се задоволяват с лекомислено, безгрижно професионално поведение – изобщо несериозни хора. Ако се сблъскаме с такива мними християни, трябва да им помогнем с любов и яснота. Когато е нужно, прибегнете до евангелското лекарство на братската забележка: „И да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.“^[1] А ако върху тяхното призвание на католици се добавят още елементи: по-зряла възраст, опит и отговорности, тогава с още по-голямо основание трябва да им говорим, трябва да се постараем те да реагират, та да придобият по-голяма тежест на работното си място; трябва да ги насочваме както един добър баща, както учител, без да ги унижаваме.

Заслужава бавно да размислим върху поведението на свети Павел: „Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме у вас, нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас… Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде.“^[2]

^[1] Гал. 6:1-2.

^[2] 2 Сол. 3:7-10.