67

Можем!“[1] Можем да победим и в тази битка с помощта на Господ. Бъдете убедени, че не е трудно работата да се преобрази в молитвен диалог. Трябва само да го пожелаем и да се постараем да го сторим – Бог вече ни чува, вече ни окуражава. Така постигаме духовността на съзерцателните души сред всекидневната работа! Защото придобиваме увереността, че Той ни гледа, като между другото пожелава от нас едно ново превъзмогване: някоя малка жертвичка, една усмивка за натрапилия се човек; захващане с най-неприятната, ала най-належащата къщна работа; съблюдаване на установения ред, постоянствайки при изпълнението на задълженията, макар че би било много по-лесно да се отхвърлят; да не се оставя днешната работа за утре. И всичко това – за да Му угодим на Него, на нашия Бог Отец! И може би ще сложиш на масата си или на някое друго място - което не привлича вниманието, но което на теб ще ти служи като отправна точка за съзерцателния дух – разпятието, което вече е станало за твоята душа и за твоя ум помагалото, откъдето учиш уроците за трудовия ти пост.

Ако се решиш – без да се държиш необичайно, без да напускаш света, а изпълнявайки своите обичайни задължения – да поемеш по тези пътища на съзерцание, веднага ще се почувстваш като приятел на Учителя, получил Божествената заръка да проправя на земята Божите пътеки за цялото човечество. Истина е; с тази своя работа ще допринесеш Христовото царство да се разпростре по всички континенти. Така ще следват един подир друг часовете на работа, поднесени за далечните народи, които се раждат за вярата, за народите от Изтока, варварски възпрепятствани да изповядват свободно своята вяра, за страните със стара християнска традиция, в които сякаш е отслабнала светлината на Евангелието и душите се лутат в мрака на невежеството… Ето каква стойност придобива този час работа – времето, в което продължаваш със същото старание да работиш още мъничко, още няколко минути – докато приключиш работата. И така по един прост и практичен начин превръщаш съзерцанието в апостолат, правиш го властно желание на сърцето, което бие в съзвучие с нежното и милосърдно сърце на Исус, нашия Господ.

[1] Мат. 20:22.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език