66

Убедени, че Бог се намира във всички неща, ние обработваме полетата, хвалейки Господ, кръстосваме моретата и изпълняваме всички други наши служби, възпявайки Неговите милости.”[1] По такъв начин ние сме свързани във всеки момент с Бог. Дори когато сте откъснати от своята обичайна среда – както онези младежи в окопите – ще живеете богат живот с Господ чрез тази постоянна и усилна лична работа, която сте съумели да превърнете в молитва, тъй като сте я започнали и завършили в присъствието на Бог Отец, на Бог Син и на Бог Свети Дух.

Обаче не забравяйте, че живеете и в присъствието на хората и че те очакват от вас – от теб! – едно християнско свидетелство. Затова трябва да действаме – и в професионалните си занимания, и в човешки план – по такъв начин, че да не се срамуваме, ако ни види как работим човек, който ни познава и ни обича, нито пък да му дадем повод да се черви. Ако работите според духа, на който се опитвам да ви науча, няма да изложите тези, които разчитат на вас, нито вие бихте се изчервявали. Няма да ви се случи и онова, което се е случило на човека от притчата, който решил да построи една кула: „Кога тури основите и не може да я доизкара, да не би да почнат да му се смеят всички, които го гледат, и да казват: Тоя човек почна да строи и не можа да доизкара.“[2]

Уверявам ви, че ако не загубите от поглед своята свръхестествена цел, ще увенчаете вашето дело, ще завършите вашата катедрала до последния детайл.

[1] Климент Александрийски, Stromata, 7, 7 (PG 9, 451).

[2] Лук. 14:29-30.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език