Да превърнем работата в молитва

Често казвам, че в тези моменти на разговор с Исус, Който ни вижда и ни слуша от олтара, не можем да отправим молитва, която да не е лична. Пояснявам: за да се размишлява по начин, по който веднага да се установи диалог с Господ, не е нужен шумът на думите – трябва да излезем от анонимността, трябва да Му се представим такива, каквито сме, без да се спотайваме сред множеството, което пълни храма, нито да се потапяме в поток от кухо празнословие, което не извира от сърцето – приказки по навик, лишени от съдържание, а точно обратното.

И така, сега добавям, че и твоята работа следва да бъде лична молитва, трябва да се превърне в сериозен разговор с нашия Небесен отец. Ако търсиш освещаване във и чрез твоето професионално занимание, задължително трябва да положиш усилия то да се превърне в една не-анонимна молитва. Не бива тези твои усилия да пропаднат в посредствената сянка на една рутинна, безлична работа, понеже точно в този момент ще погине Божественият импулс, който вдъхновява твоите всекидневни занятия.

Сега се сещам за моите пътувания по фронтовете по време на Гражданската война. Без да разчитам на каквото и да е човешко съдействие, отивах там, където имаше човек, който се нуждаеше от моята свещеническа служба. В онези така специфични условия, които може би служеха на мнозина за оправдание на тяхното отпускане и небрежност, не се ограничавах да давам някакъв обикновен аскетичен съвет. И тогава бях движен от същата загриженост, която изпитвам и сега и която се опитвам Господ да пробуди у всеки от вас – безпокоях се за душите на онези младeжи, а също и за тяхната радост тук, на земята Аз ги насърчавах да оползотворяват времето с полезни занимания; обяснявах им, че войната не е някакъв затворен, откъснат отрязък от живота им; настоявах да не се отпускат, да правят всичко възможно, за да не превърнат окопа и караулната будка в своеобразна чакалня на гара, където хората убиват времето в очакване на влакове, които сякаш никога няма да пристигнат.

Съветвах ги да се занимават с нещо полезно – да четат, да учат чужди езици – неща, съвместими с войнишката им служба; никога да не престават да бъдат Божи хора и да се стараят цялото им поведение да бъде Божие дело. И се трогвах, като установявах, че тези младежи реагираха чудесно в така нелесната обстановка; личеше си твърдостта на вътрешната им закалка.