„При положение, че самото присъствие на виден, достоен за уважение човек е достатъчно, за да се държат по-добре хората пред него, как тогава присъствието на Бог – постоянно, разпространено по всички краища, познато от нашите способности и безкористно обичано – няма да ни прави винаги по-добри в нашите думи, дела и чувства?”^[1]. Действително, ако в съзнанието ни беше добре запечатана истината, че Бог ни гледа, и си давахме сметка, че цялата ни работа, всичките ни дела – нищо не убягва от погледа Му, колко внимателно щяхме да вършим работата си и колко по-различни щяха да бъдат нашите действия! А това е тайната на светостта, която проповядвам от толкова години – Бог ни е призовал всички да Му подражаваме: призовал е и вас, и мене. Та като живеем сред света, бидейки обикновени хора, да се научим да поставяме като крайна цел на всичките ни разумни човешки дела нашия Господ Исус Христос.

Сега ще разберете още по-добре, че ако някой от вас не обича работата, която върши, ако не се чувства истински ангажиран в някое от благородните земни занимания, за да го осветява, ако няма професионално призвание, никога не ще успее да вникне в свръхестествената дълбочина на учението, която ви излагам, точно защото ще му липсва това необходимо условие – да бъде добър трудещ се.

^[1] Климент Александрийски, Stromata (Стромати (свитъци) - б. пр.), 7, 7 (PG 9, 450-451).