Работата като участие в Божията съзидателна сила

Веднага след своето създаване човекът е трябвало да работи. Това не си го измислям аз. Стига да прелистим първите страници от Библията, ще прочетем, че преди грехът да влезе в света и вследствие на това провинение да дойдат смъртта, мъките и нищетата^[1], Бог направи Адам от земна пръст и създаде за него и за децата му този така хубав свят – градина, с цел „да я обработва и да я пази”^[2].

Следователно би трябвало да сме убедени, че трудът е една дивна реалност, която ни е била наложена като неумолим закон, на който всички – по един или друг начин сме подвластни, макар че някои се опитват да се измъкнат. Добре го запомнете: това задължение не се е появило като последствие от първоначалния грях, нито се свежда до някакво откритие на модерните времена. Става дума за едно необходимо средство, което Бог ни поверява тук, на земята, за да изпълни със съдържание дните ни и за да ни направи съучастници в Своята съзидателна мощ, та да изкарваме прехраната си и същевременно да берем „плод за вечен живот”^[3]: „човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре”^[4].

Сигурно ще ми кажете, че са минали много векове и малцина мислят по този начин и че мнозинството – ако се впрегне да работи, го върши по разнообразни причини: едни – за пари, други – за да издържат семействата си, трети – за да заемат висок обществен пост, или за да развият способностите си, или за да задоволят неморалните си страсти, или за да съдействат на обществения прогрес. Изобщо те се отнасят към своите занимания като към някакво задължение, от което не могат да избягат.

Срещу това късогледо, егоистично и назадничаво схващане ти и аз трябва да си припомним и да припомним на останалите, че сме Божи деца, към които – подобно на героите от евангелската притча – нашият Отец е отправил поканата: „Чедо, иди днес работи на лозето ми”.^[5] Уверявам ви, че ако всеки ден се опитваме да приемаме по този начин личните си задължения – като Божия заръка, ще се научим да вършим нещата с най-голямото човешко и свръхчовешко съвършенство, на което сме способни. Може би някой път ще се разбунтуваме като големия син, който отвърна: „Не искам”^[6], но ще успеем да реагираме и разкаяни ще положим по-големи усилия за изпълнението на задачата.

^[1] Вж. Рим. 5:12.

^[2] Бит. 2:15.

^[3] Иоан. 4:36.

^[4] Иов. 5:7

^[5] Мат. 21:28

^[6] Мат. 21:29.