Мнозина се захващат, малцина довеждат нещата докрай… И сред тези малцина би трябвало да сме ние, които се стараем да постъпваме като синове Божи. Не забравяйте: само делата, извършени с любов и приключени успешно, заслужават похвалата на Господ, намерила място в Светото писание: „Краят на една работа е по-добър от началото й”^[1].

Може би вече сте чували в други беседи този забавен случай. Все пак бих искал отново да ви го припомня, понеже е много показателен и поучителен. Веднъж търсех в книгата с ритуали на Римската църква формулата за благославяне на последния камък на една сграда – този, който обема в себе си като символ дългогодишния тежък, усилен и упорит труда на много хора. Много се зачудих, като забелязах, че такава няма. Трябваше да се задоволя с една обща благословия. Признавам си, че ми изглеждаше невъзможно да има такъв пропуск и отново прочетох бавно, но напразно, съдържанието на книгата.

Доста християни вече не са така убедени, че пълнотата на живота, която Господ изисква от Своите деца, налага голямо старание при осъществяването на техните задачи, с което трябва да осветят дори най-дребните детайли.

Не можем да поднесем на Господ нещо, което да не е съвършено – поне според ограничените човешки възможности – което да има недостатък, което да не е внимателно изпълнено и в най-дребните детайли. Бог не приема калпавите работи. „Никакво животно, което има недостатък, не принасяйте (Господу)”, предупреждава Светото писание, „защото с това няма да придобиете благоволение”^[2]. Затова работата на всеки от нас, ангажираща нашите дни и нашите сили, следва да бъде приношение, достойно за Създателя, дело на Бог и дело за Бог. Накратко казано, работата ни следва да бъде образцова, безупречна.

⃰ Проповед, произнесена на 6 февруари 1960 г.

[1] Екл. 7:8.

^[2] Лев. 22:20.