54

Това е плодът на днешното ни слово – да бъдем убедени, че нашето преминаване на земята – по всяко време и при всякакви обстоятелства – е път за Бог. Че то е съкровище от слава, един образ на Небето; че то, дадено в ръцете ни, е едно чудо, което трябва да раздаваме с чувство на отговорност, с открито лице към хората и към Бог. Не е нужно да променяме своя статус – можем да го вършим дори насред света, освещавайки своята професия или служба, както живота в семейното огнище, социалните контакти и изобщо всяка дейност, която ни изглежда изключително земна.

Когато бях на 26 години и осъзнах в цялата му дълбочина ангажимента да служа на Господ в Опус Деи, Го помолих от цялата си душа да живея 80 години. Молех за повече години моя Бог – с наивността на начинаещ, направо детска – за да узная как да използвам времето, за да се науча да оползотворявам всяка минута в Негово служение. Господ има власт да дава такива благодати. Може би ти и аз ще сполучим да кажем: „Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди”.[1] Да си млад не е равнозначно да си безгрижен, както когато решеш побелели коси, не значи, че си непременно благоразумен и мъдър.

Обърни се заедно с мен към майката на Христос – наша майка, която си видял как отглежда Исус, Когото пък си видял как оползотворява преминаването си между хората. О, майко, научи ме да използвам дните си в служба на Църквата и на душите; научи ме да чувам в дълбочината на сърцето си твоя глас като ласкав упрек, мила майко, винаги когато е нужно да ми напомниш, че моето време не ми принадлежи, тъй като е на нашия Отец, Който е на небесата.

[1] Пс. 118(119):100.

Предмети
Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език