Отново ви напомням, че ни остава малко време: времето е кратко^[1], защото мимолетен е животът на земята и - след като разполагаме с тези средства - не ни трябва нищо друго освен добра воля, за да оползотворим възможностите, които Бог ни е изпратил. Откакто нашият Господ дойде на този свят, започна благоприятното време, денят на спасението^[2] за нас и за всички. Да не трябва нашият Бог Отец да ни отправя упрека, който вече отправи от устата на пророк Йеремия: „И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения”.^[3]

Няма лоши или неподходящи дати – всички дни са добри, за да се служи на Бог. Дните стават лоши само когато човек ги пропилее поради липса на вяра у себе си, поради своята леност, своята небрежност, които го дърпат да не работи с Бог и за Бог. „Ще благославям Господа във всяко време.”^[4] Времето е едно съкровище, което се топи, което се изплъзва, което изтича между ръцете ни както водата между високите скали. Денят вчера си замина, денят днес също преминава. Утре бързо ще стане още едно вчера. Животът трае много кратко. Но, за Бога, колко много работи могат да се свършат през това късо време!

Няма да ни спаси никое оправдание. Господ е дал всичко от Себе Си за нас: търпеливо ни е поучавал, обяснявал ни е Своите правила с примери – притчите, непрестанно е настоявал да Го следваме. Той може да ни каже, както казва на Филип: „Толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе?”^[5]. Дошло е времето истински да работим, да запълним всички минути на денонощието, да понесем – с удоволствие и радост – „теготата на деня и жегата”^[6].

^[1] Срв. 1 Кор. 7:29.

^[2] Срв. 2 Кор. 6:2.

^[3] Иер. 8:7.

^[4] Пс. 33(34):2.

^[5] Иоан. 14:9.

^[6] Мат. 20:12.