51

Исус е работил много в навечерието и като поема по пътя, огладнява. Подтикван от тази нужда, Той се насочва към еднo близко смокиново дърво, привличащо със зелените си листа. Свети Марко разказва, че „още не беше време за смокини[1]; ала нашият Господ отива, за да си откъсне, знаейки много добре, че по това време няма плод. Обаче като забелязва, че дървото дори не е вързало – въпреки своята привидна плодовитост заради богатия листак, заповядва: „занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!”[2].

Силно е, нали! Да не даваш плод вовеки! Как ли са се чудели учениците Му, особено ако са мислели, че говори Премъдростта Божия! Исус проклина дървото, защото е открил, че неговата плодовитост е само привидна, само една шума. По този начин узнаваме, че няма оправдание за липсата на плод. Може би някой ще каже: нямам достатъчна подготовка… Това не е извинение! Или ще твърди: имам проблеми със здравето, нямам големи умения, условията не са подходящи, средата, в която се движа… И тези оправдания не струват! Горко на този, който се кичи с шумата на един лъжлив апостолат, който се перчи с листака на един привидно плодоносен живот, без да има искрени намерения да даде плод! На пръв поглед изглежда, че той оползотворява времето, прави нещо, организира, измисля нов начин да реши всичко… Ала не е продуктивен. Никой не ще се нахрани от делата му, които нямат свръхестествен квас.

Нека молим Господ да бъдем души, готови да работят с плодоносещ героизъм. Понеже не са малко онези, у които хората, като се доближат, откриват само листа: големи, лъскави и блестящи. Обаче само шума, единствено шума и нищо повече. А душите гледат нас с надеждата да уталожат глада си – един глад за Бог. И не бива да забравяме, че разполагаме с всички средства: с подходящото учение и с благодатта на Господ въпреки нашата нищета.

[1] Марк. 11:13.

[2] Марк. 11:14.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език