Вътрешен живот – това е едно изискване на призванието, което Учителят е положил във всички души. Трябва да бъдем свети – ще ви го кажа с един израз от моя район: без никакъв недостатък, изобщо истински християни, неподправени, готови да бъдат обявени за светци. Ако не сме такива, значи сме се провалили като ученици на Единствения учител. Освен това не забравяйте, че Бог – като се спря върху нас, като ни даде Своето благоволение да се борим за постигане на светостта посред света – ни възложи и задължението за апостолат. Разберете – дори от чисто човешка гледна точка, както казва един от отците на Църквата – загрижеността за душите избликва като логично следствие на нашето призвание; щом разберете, че нещо ви е било от полза, се опитвате да просветлите и останалите хора. Значи трябва да поискате и други да ви придружат по Господните пътища. „Ако отивате на форума или на баня и срещнете някой, който се чуди какво да прави, го каните да ви придружи. Приложете тази светска привичка и към духовното и когато отивате при Бог, не го правете сами“^[1].

Ако не искаме да си пропилеем напразно времето – особено с измислените извинения за трудностите, произлизащи от заобикалящия ни свят, каквито извинения съпровождат християнството още от установяването му – трябва добре да помним, че Исус Христос е свързал съвсем естествено качеството на вътрешния ни живот с резултатите от нашите действия за привличане на хората, които ни заобикалят. Христос е поставил светостта като условие за въздействието на апостолската дейност; поправям се – усилията да бъдем верни, защото не ще бъдем никога свети на земята. Изглежда невероятно, но Бог и човеците имат нужда ние да проявяваме непоколебима вярност без никакви компромиси, която да води до радикалните й прояви – без тънки сметки и не криво-ляво, да проявяваме една цялостна вярност на приетото християнско призвание, което практикуваме с особено старание.

^[1] Свети Григорий Велики, HomiliaeinEvangelia (Проповеди по Евангелията – б. пр.), 6, 6 (PL 76, 1098).