Господ ни е дарил живота, сетивата, различните способности, безброй благодати. И нямаме право да забравяме, че на това лозе Той ни е пратил като работници – сред толкова много други, за да участваме в мисията да разнасяме храната на другите. Това е нашето място – вътре в ограденото; тук всекидневно трябва да служим с Него, помагайки Му в изкупителното Му дело^[1].

Позволете настоятелно да повторя: Твоето време – само за теб? Не, твоето време е за Бог! Възможно е по Божия милост този вид егоизъм засега да не е поразил душата ти. Но аз го казвам в случай, че почувстваш сърцето ти да се колебае във вярата Христова. В такъв момент те моля – Бог те моли – да проявиш вярност в твоите задължения, да потиснеш тщеславието, да укротиш въображението, да не дръзнеш необмислено да се отдалечиш, да не дезертираш.

Пропиляха целия ден онези работници, които стояха на тържището; искаше да убие времето слугата, който зарови таланта в земята; отиде на друго място този, който трябваше да се грижи за лозето. Общото при всички тях е, че са безчувствени спрямо великата задача, възложена от Учителя на всекиго от християните – да се осъзнаваме и да се държим като Негови инструменти, та да бъдем с Него съизкупители; да посветим целия си живот в тази тъй сладостна жертва – да се обречем за благото на душите.

^[1] Вж. Кол. 1:24.