Мое, мое, мое… в този дух мислят, говорят и действат мнозина. Каква досадна работа! Свети Йероним казва, че наистина това, което е написано „за извиняване грешни дела“^[1] „се случва при тези хора, които към греха на гордостта добавят също мързела и нехайството“^[2].

Гордостта повтаря в различни форми това мое, мое, мое… Този порок превръща човека в безплодно създание, заличава желанието да се работи за Бог, води до прахосване на времето. Не губи енергията си безплодно, унищожи твоя егоизъм! Твоят живот бил твой? Не, твоят живот е за Бог и да допринася за благото на всички хора от любов към Господ. Откопай таланта си! Направи го плодоносен! И ще се насладиш на радостта – в това свръхестествено дело – че не е важно резултатът на земята да бъде някаква чудесия, на която хората да могат да се възхищават. Главното е да отдадем всичко, което сме и което притежаваме, да се стараем нашият талант да носи полза и постоянно да упорстваме да даваме добри плодове.

Бог ни отпуска може би още една година, за да му служим. Не си мисли, че те са пет или дори две. Запомни добре: една година – тази, която вече сме започнали. Отдай я, не я закопавай – това трябва да бъде нашето решение!

^[1] Пс. 140(141):4.

^[2] Свети Йероним, CommentariuminMatthaeumlibri (Коментари върху Евангелието от Матей – б. пр.), 4, 25 (PL 26, 195).