46

Какво лошо нещо е да живееш, имайки като занимание убиването на времето, което е Божие съкровище! Няма допустими извинения, за да се оправдае този начин на действие. „Никой да не казва: разполагам само с един талант, не мога да спечеля с него нищо. Дори само с един талант можеш да работиш похвално“ [св. Йоан Златоуст, In Matthaeum homiliae, 78, 3]. Колко е тъжно да не извличаш полза, законния плод от всички способности, малко или много, които Бог дава на човека, за да се посвещава на служението на душите и на обществото!

Когато християнинът убива времето си на земята, се поставя в опасност да „убие своето Небе“: когато поради егоизъм се дърпа назад, крие се, не се интересува. Който обича Бог не само принася това, което притежава — каквото и да е — в служение на Христа: дава цял себе си. Не вижда — като тези, които гледат с късогледи очи — собственото си аз в здравето, в престижа, в кариерата.

Този параграф на друг език