Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Съкровището на времето > Параграф 45
45

Да размислим сега върху притчата за оня човек, който ”тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си“. На всеки поверява различна сума за управление в негово отсъствие. Струва ми се много уместно да се спрем върху поведението на този, който получил само един талант: действа по начин, който би могъл да се нарече ”правя се на хитрец“. Мисли и мисли отново в малкото си мозък и се решава: ”отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си“.

Какъв род занимание ще може после да избере този човек, който е изоставил работния инструмент? Решил е безотговорно да поеме по удобния път да върне само онова, което му е било поверено. Ще се посвети на това да убива минутите, часовете, дните, месеците, годините, живота! Другите се стараят много, ангажират се, имат благородната грижа да върнат повече, отколкото са получили: законния плод, защото препоръката е била много точна: ”negotiamini dum venio“, ”търгувайте, докле се завърна“; посветете се на тази работа, за да извлечете полза от нея, докато се върне стопанинът. Но той —не; прави безполезно своето съществуване.

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща