44

Смирението на Господ беше още един удар върху онзи начин на употреба на живота – да мислим само за себе си. Като бях в Рим, често повтарях – и може би сте ме чували да го казвам – че под неговите арки, днес в развалини, триумфално са дефилирали тщеславно надути, надменни и горделиви императорите и техните генерали победители. И преминавайки под тях, те може би са свеждали глава от страх да не би да бутнат грандиозната арка с лаврите на челата си. Обаче Христос, Който е смирен, не казва и това: ще познаят, че сте Мои ученици, понеже сте скромни и смирени.

Бих искал да ви обърна внимание, че и след 20 века още се явява с цялата си сила на нещо ново заповедта на Учителя, която е като визитна картичка на истинския християнин. През годините на моето свещенство доста често съм заявявал, че за съжаление все още за мнозина тази заповед продължава да е нова: те или никога, или почти никога не са положили усилия, за да я приложат. Това е тъжно, но е факт. А е съвсем очевидно, че казаното от Месията се откроява по категоричен начин: по братолюбието ще ви разпознаят! Именно затова изпитвам необходимостта постоянно да напомням тези думи на Господ. Свети Павел добавя: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов[1]. Текат пропилени мигове – може би с лъжливото извинение, че имаш много време. А има толкова наши събратя, твои приятели, претоварени от работа! Деликатно, с любов, с усмивка на устните им помогни и то по такъв начин, че да бъде почти невъзможно да го разберат; и дори да не могат да ти благодарят, тъй като си го сторил така внимателно и съобразително, че да мине незабелязано.

Нямахме и миг свободен – ще обясняват онези клети девици, чиито светилници са останали без масло. Работниците на тържището пропиляват почти целия ден, понеже не се чувстват задължени да служат, макар че още от първия час Господ непрекъснато и спешно търси хора. Нека приемем предложението Му, като отговорим с „Да!“, и да изстрадаме от любов – което вече не е никакво страдание – „теготата на деня и жегата[2].

[1] Гал. 6:2.

[2] Мат. 20:12.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език