Сигурно ще ми кажеш: Че за какво да се напъвам? Аз няма да ти отговоря, а свети Павел: „любовта Христова ни обхваща“^[1]. Колкото и да трае едно съществуване, то не стига, за да се разширят достатъчно границите на твоето братолюбие. Още от самото начало на Опус Деи проявявах особена настойчивост да повтарям неуморно – за щедрите души, които се решат да го претворят в дела – онзи призив на Христос: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“^[2]. Да, точно по това ще ни познаят, понеже братолюбието е отправната точка в която и да е дейност на християнина.

Той, Който е самата чистота, не твърди, че ще познават Неговите ученици по чистотата на живота им. Той, Който е въздържанието, Който дори камък няма за възглаве,^[3] Който пости толкова много дни в пустинята,^[4] не казва на апостолите: ще ви познаят като Мои избраници, защото не сте лакомници и пияници.

Целомъдреният живот на Христос беше – както е бил и както ще бъде по всяко време – плесница за тогавашното общество, подобно на днешното, толкова често прогнило. Неговото въздържание е друг камшичен удар за онези, които не ставаха от отрупаните маси и специално ходеха да повръщат, за да отворят място за още ядене, изпълнявайки дословно словата на Павел – превръщат корема си в бог^[5].

^[1] 2 Кор. 5:14.

^[2] Иоан. 13:35.

^[3] Вж. Мат. 8:20.

^[4] Вж. Мат. 4:2.

^[5] Вж. Фил. 3:19.