В притчата за поканените на вечеря, след като узнава, че някои от повиканите на празника се извиняват с премъдри нелепости, че не могат да дойдат, главата на семейството нарежда на слугата: „Излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат“^[1]. Това не е ли принуда? Не е ли насилие над законната свобода на всяка съвест?

Ако се замислим върху Евангелието и претеглим поученията на Исус, няма да объркаме тези заповеди с принуда. Вижте как Христос винаги подхвърля: „Ако искаш да бъдеш съвършен… Ако някой иска да върви след Мене…“. Това „накарай ги да влязат“ не съдържа физическо или морално насилие; то отразява жизнеността на примера на християнина, който проявява в поведението си силата на Бог: „Вижте как привлича Отец – поучавайки, доставя удоволствие, не ни налага задължения. Така привлича към Себе Си“^[2].

Когато човек диша в такава атмосфера на свобода, ясно осъзнава, че да се върши зло не е освобождаване, а поробване. „Този, който съгрешава против Бог, запазва свободната воля, що се отнася до свободата от принуда, но я е изгубил, що се отнася до свободата от грях“ ^[3]. Той може би ще заяви, че е действал според предпочитанията си, обаче това не ще бъде гласът на истинската свобода, защото е станал роб на това, което е избрал, а е избрал най-лошото – избрал е живот в отсъствието на Бог, а там свобода няма.

^[1] Лук. 14:23.

^[2] Свети Августин, In Ioannis Evangelium tractatus, 26, 7 (PL 35, 1610).

^[3] Свети Тома от Аквино, пак там.