36

Отговорни пред Бог

Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му“.[1]Това не би се случило, ако нямаше свободен избор“.[2] Ние носим отговорност пред Бог за всички дела, които вършим свободно. Никой не остава анонимен. Човек стои пред своя Господ и е волен да реши дали да живее като Негов приятел или като Негов неприятел. С това се слага началото на вътрешната борба, която не престава цял живот, понеже докато продължава нашето преминаване върху земята, никой не постига пълнотата на своята свобода.

Нашата християнска вяра освен това ни кара да осигуряваме на всички един климат на свобода, започвайки с отказа си да прибягваме до каквато и да е принуда при представянето на вярата. „Нима искам да кажа, че понеже сме привлечени от Христос, ние вярваме насила, по принуда, а не доброволно? Да, може да се случи някой да влезе в храма против волята си и против волята си да се доближи до олтара и да получи Тайнството, ала да вярва може само онзи, който го желае[3]. И съвсем очевидно следва, че щом достигнем разумна възраст, пак е необходима личната свобода – за да станем членове на Църквата, за да отговорим на многократните покани, които Господ ни отправя.

[1] Премъдрост на Иисуса, Син Сирахов. 15:14.

[2] Свети Тома от Аквино, Quaestionesdisputatae. DeMalo (Спорни въпроси. За злото – б. пр.), q. VI, a. 1.

[3] Свети Августин, InIoannisEvangeliumtractatus (Трактат върху Евангелието от Йоан – б. пр.), 26, 2 (PL 35, 1607).

Този параграф на друг език