Робство или робство. Да, при всички положения трябва да служим, тъй като – съгласни или не – такава е човешката природа. И няма нищо по-хубаво от това от любов да се признаем за слуги Божи. Защото в този момент загубваме позицията си на роби, за да се превърнем в приятели, в синове. И тук проличава разликата: ние се захващаме с разумните светски занимания със същото желание, със същото усърдие като останалите, обаче с мир в дълбините на душата; запазваме радостта и спокойствието дори в трудните моменти, понеже не поверяваме нашата надежда на преходното, а на това, което води във вечността – „не сме деца на робинята, а на свободната“^[1].

Откъде ни идва тази свобода? От Христос, нашия Господ. За тази свобода Той ни изкупи^[2]. Затова ни поучава: ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“^[3]. На нас, християните, не ни е нужно някой отстрани да ни разяснява истинския смисъл на този дар, тъй като единствената свобода, която спасява човека, е християнската.

Обичам да представям свободата като едно приключение. И действително такъв е нашият живот. Ние свободно – като синове, подчертавам, а не като роби, следваме пътя, който Господ е посочил за всеки от нас. Наслаждаваме се на тази освободеност в действията като Божи подарък.

Свободно, без никаква принуда, а защото така ми харесва, избирам Бог. И се ангажирам да служа, да превърна съществуването си в едно отдаване на другите от любов към моя Господ Исус. Тази свобода ме вдъхновява да възкликна, че нищо на земята не ще ме отлъчи от любовта на Христос^[4].

^[1] Гал. 4:31.

^[2] Вж. Гал. 4:31 (Вулгата).

^[3] Иоан 8:36.

^[4] Вж. Рим. 8:39.