Решението да се отвърне на Бог с „Не“, да се отхвърли тази основа за ново и вечно щастие е в ръцете на създанието. Обаче ако стори това, то престава да бъде чедо и се превръща в роб. „Всяко нещо е това, което е присъщо на естеството му. Затова когато се устреми към нещо несвойствено нему, значи не действа според естествената си природа, а под чуждо внушение, което си е робско поведение. Човекът е разумен по природа. Когато постъпва според разума, действа по собствен почин – според естеството си; а това е свойствено за свободата. Когато върши грях, действа неразумно и тогава се оставя да бъде воден от чуждо внушение, затънал е в чужди води. И затова „всякой, който прави грях, роб е на греха“ (Иоан. 8:34) “.^[1]

Позволете ми да се спра на това. Очевидно е и често можем да го забележим около нас или в самите нас: няма човек, който да не се намира в някакъв вид робство. Едни се прекланят пред парите; други обожават властта; трети почитат относителното спокойствие на скептицизма; други откриват в чувствеността своя златен телец. Същото се случва и при благородните дела. Ние изцяло се посвещаваме на някаква работа, на някое повече или по-малко значимо начинание, на безупречното изпълнение на някаква научна, художествена, литературна или духовна работа. Ако човек стане крайно настойчив, ако се пристрасти, то той живее заробен, понеже с удоволствие се е отдал в служба на крайната цел на своето дело.

^[1] Свети Тома от Аквино, SuperEvangeliumS. Ioannislectura (Върху Евангелието на свети Йоан – б. пр.), гл. VIII, 4, 1204 (изд. Marietti, Torino, 1952).