Нашата свята майка Църквата винаги се е произнасяла в полза на свободата и е отхвърляла всички стари и не толкова стари теории за предопределеността. Посочвала е, че всяка душа е господар на съдбата си – за добро или за лошо: „И тези, които не са се отделяли от доброто, ще имат живот вечен, а онези, които са вършели зло, ще отидат във вечния огън“^[1]. Впечатляваща е тази удивителна заложба – твоя и моя, на всички – която в същото време разкрива нашето достойнство. „До такава степен грехът е доброволно зло, че по никакъв начин не би бил грях, ако не произхождаше от волята. Това твърдение е толкова очевидно, че с него се съгласяват както малцината мъдреци, така и мнозинството невежи, които обитават на земята“.^[2]

Отново публично високо заявявам моята благодарност на Бог, на моя Господ, защото нищо не Му пречеше да ни беше създал безгрешни, с неустоимо стремление към доброто, ала „прецени, че Неговите слуги биха били по-добри, ако му служат свободни“^[3]. Колко голяма е любовта, милосърдието на нашия Отец! Изправен пред тези резултати от Неговите божествени безразсъдности, сторени заради чедата Му, бих искал да имам хиляди усти, хиляди сърца, че и повече, с които да мога да живея, постоянно славословейки Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Забележете: Всемогъщият Бог, Който със Своето провидение управлява целия свят, не иска слуги по принуда, а предпочита свободни рожби. Той е вложил в душата на всеки от нас – независимо че се раждаме със склонност към греха заради падението на Адам и Ева – искрица от Своя безкраен разум, влечение към доброто, стремеж към траен мир. И ни дава да разберем, че истината, щастието и свободата се постигат, когато се постараем да покълне у нас това семе на вечния живот.

^[1] Символ на вярата на свети Атанасий Велики.

^[2] Свети Августин, Deverareligione (За истинската религия – б. пр.), 14, 27 (PL 34, 133).

^[3] Свети Августин, пак там (PL 34, 134).