Свободата на съвестта

През годините на моето свещенство, когато не просто проповядвам, а направо крещя моята любов към личната свобода, забелязвам у някои хора признаци на недоверие, сякаш се притесняват, че защитата на свободата крие опасности за вярата. Нека се успокоят тези малодушни човеци. Особено вредно срещу вярата действа една погрешна представа за свободата като за свобода без ограничения, без установен ред, без закони и без отговорности. С една дума – свободия. За съжаление някои точно това защитават; и този възглед наистина представлява покушение срещу вярата.

Затова не е правилно да се говори за „своеволна свобода на съвестта“, което е равнозначно да приемем, че е високо морално човекът да отхвърли Бог. Вече стана дума, че можем да се противопоставим на спасителните планове на Господ, но не бива да го правим. И ако някой съзнателно заеме такава позиция, то той би извършил грях, нарушавайки първата и най-важна заповед: „обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце“^[1].

Аз с всички сили защитавам „свободата на съвестите“^[2], което означава, че на никого не му е позволено да възпрепятства създанието да отдава дължимата почит на Бог. Трябва да се уважава естественият стремеж към истината: човекът има тежкото задължение да търси Господ, да Го познае и да Го почита; ала никой на земята не бива да си позволява да налага на ближния изповядването на вяра, която той няма. Също така никой не може да си присвоява правото да вреди на онзи, който я е получил от Бог.

^[1] Втор. 6:5.

^[2] Папа Лъв ХІІІ, енциклика Libertaspraestantissimum, ( Свободата - най-възвишен дар – б. пр.), 20 юни 1888 г., ASS 20 (1888), 606.