Как биха израснали в нас свръхестествените добродетели, ако успяваме да живеем наистина в общение с Мария, която е наша Майка! Да не се колебаем да й повтаряме през деня — със сърце, без необходимост от думи — малки молитви, кратки молитви. Християнската набожност е събрала много от тези пламенни възхвали в литаниите, които съпътстват святата броеница. Но всеки е свободен да ги увеличава, отправяйки към Богородица други възхвали, казвайки й от дълбините ни това, което — заради свят свян, който тя разбира и одобрява — не бихме посмели да произнесем на глас.

Съветвам те — за да приключим — да трупаш, ако още не си го натрупал, личния си опит от майчинската любов на Мария. Не е достатъчно да знаем, че тя е Майка, да я считаме за такава и да говорим за нея като такава. Тя е твоята Майка и ти си нейно дете; обича те, сякаш ти си нейното единствено дете на земята. Отнасяй се с нея подобаващо: разказвай й всичко, което ти се случва, отдавай й почит, обичай я. Никой не може да го направи на твое място, нито както ти би го направил, ако не си ти самият този, който го прави.

Уверявам те, че ако се запътиш по този път, ще намериш веднага цялата Христова любов: и ще се видиш включен в неизразимия живот на Бог Отец, на Бог Син, на Бог Свети Дух. Ще намериш силата да изпълняваш докрай Божията воля, ще се изпълниш с копнежи да служиш на всички хора. Ще бъдеш християнинът, който от време на време мечтаеш да бъдеш: изпълнен с дела на братолюбие и на справедливост, щастлив и силен, разбиращ спрямо другите и взискателен към самия себе си.

Това, не друго, е гръбнакът на нашата вяра. Да прибягваме към Мария, която ще ни придружава с ведра и постоянна стъпка.