292

Някой от вас може би може да си помисли, че всекидневният труд, ходенето напред-назад на нашия живот не се поддават много, за да поддържат сърцето в едно пречисто създание като Богородица. Моля ви да разсъдите. Какво търсим, дори без да му обръщаме особено внимание, във всичко, което правим? Когато сме подтиквани от любовта към Бог и работим с почтеност в намерението, търсим това, което е добро, това, което е чисто, това, което носи мир на съвестта и щастие на душата. Правим ли и грешки? Вярно е; но именно признаването на нашите грешки ни кара да откриваме с последваща яснота, че нашата цел е тази: едно не преходно, а дълбоко щастие, ведро, човешко и свръхестествено.

Съществува едно създание, което на тази земя придобило това щастие, защото то е Божият шедьовър: нашата пресвята Майка, Мария. Мария е жива и ни закриля; тя е до Отца и до Сина и до Светия Дух, в тяло и душа. Тя е същото създание, родено в Палестина, което се отдало на Господ още от дете, което получило известието на архангел Гавраил, което родило нашия Спасител, което останало с Него в подножието на кръста.

В нея всички идеали стават реалност; но не трябва да заключаваме, че нейното възвишено величие я прави недостъпна и далечна. Мария е благодатната, сборът от всички съвършенства: и е Майка. С нейната власт пред Бог ще ни измоли това, за което я молим; бидейки Майка, иска да ни удовлетвори. И, пак като Майка, слуша и разбира нашите немощи, окуражава, оправдава, улеснява пътя, има винаги готов някой лек, дори когато изглежда, че няма вече какво да се направи.

Предмети
Този параграф на друг език