Литургичната година е обсипана с празници в чест на Богородица. Основата на този култ е божественото майчинство на пресвятата Мария, източник на пълнотата на дарове на природата и на благодат, с които Преблажената Троица я е украсила. Би разкрил оскъдно християнско формиране — и много малко синовна любов — този, който се страхува, че култът към Девата може да намали обожанието, което се дължи на Бог. Нашата Майка, образец за смирение, е пяла: „Отсега ще ме облажват всички родове, задето Силният ми стори велико нещо и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят“.

На празниците на Богородица да не се скъпим на демонстрации на обич: да издигаме по-често сърцето си към нея, молейки я за това, от което имаме нужда, благодарейки й за нейната майчинска и постоянна загриженост, препоръчвайки й хората, които са ни скъпи. Но ако наистина искаме да се държим като чеда, всеки ден ще бъде благоприятен повод, за да обичаме Богородица, така както всеки ден е благоприятен за онези, които се обичат наистина.