Josemaría Escrivá Obras
288

Сега обаче, в съблазънта на кръстната жертва, Мария присъства, слушайки с тъга как ”минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: ”Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!“. Богородица слуша думите на Сина си и се присъединява към болката Му: ”Боже Мой! Боже Мой! Защо си Ме оставил?“. Какво можела да направи? Да се слее с изкупителната Любов на Сина си, да принесе на Отца безкрайната болка — като режещ меч, който пронизвал нейното пречисто Сърце.

     Още веднъж Исус се чувства утешен от дискретното и любящо присъствие на Майка Си. Мария не вика, не се вълнува силно. ”Stabat“: стои права, до Сина. Тогава Исус приковава върху нея поглед, за да го отправи после към Йоан и да възкликне: ”Жено, ето син ти! После казва на ученика: ”Ето майка ти!“. В св. Йоан Христос поверява на Майка Си всички хора и особено Своите ученици: онези, които щели да повярват в Него.

”Felix culpa“ [проглас в пасхалното бдение], пее Църквата: щастлива вина, защото ни накара да придобием един толкова велик Изкупител. Щастлива вина, можем също да добавим, която ни заслужи да получим за Майка Богородица. Вече нямаме повече нищо, от което да се страхуваме, нищо не трябва да ни безпокои: защото Богородица, увенчана за Царица на небето и на земята, е умоляващото всемогъщество пред Бог. Исус не може да откаже нищо на Мария и нито дори на нас, деца на самата Негова Майка. 

 

 

Майка наша

 

Предишен Виждам глава Следваща