Многото любов към Богородица и известна липса на богословска култура са предизвикали един добър християнин да ми довери нещо, което искам да ви разкажа, защото, макар и в наивиността си, е съвсем логично в малко начетен човек.

„Приемете го — казваше ми — като излияние: опитайте се да разберете моята тъга заради някои неща, които се случват в тези времена. По време на подготовката и развитието на последния събор се чу предложението да се включи в него „темата за Девата“. Точно така: „темата“. Така ли говорят чедата? Това ли е вярата, която християните винаги са изповядвали? И откога любовта към Богородица е „тема“, върху която е позволено да се дискутира, за да се преценява уместността й?“.

„Ако има нещо несъвместимо с любовта, това е скъперничеството. Не се страхувам да говоря ясно; ако не го направя — продължаваше, — би ми се струвало, че обиждам Богородица. Разиска се дали е или не е уместно да наричаме Мария Майка на Църквата. Не искам да се впускам в други подробности. Но как може Божията Майка, която следователно е Майка на всички християни, да не бъде Майка на Църквата, която е обединението на всички онези, които са били кръстени и които са се родили отново в Христос, Сина на Мария?“.

„Не успявам да си обясня — казваше още — откъде се ражда дребнавостта да се скъпим на тази титла на възхвала към Богородица. Колко е различна вярата на Църквата! „Темата“ за Девата! Да не би чедата да започват да разискват „темата“ за любовта към майка им? Обичат я и толкова. Ще я обичат много, ако са добри чеда. За „темата“ — или за схемата — говорят чуждите, онези, които изучават случая като студено изложение на някой проблем“. Дотук честното и набожно, но несправедливо излияние на онази простодушна и много благочестива душа.