Да размишляваме често върху всичко това, което чухме за Богородица, в обширна, спокойна молитва. Като резултат лека-полека ще се уталожи в душата ни един вид компендиум, който ще ни помага да прибягваме, без да се колебаем, към нея, най-вече, когато нямаме друга опора. В този начин на действие има ли личен интерес от наша страна? Разбира се, да. Но нашите майки да не би да не знаят, че децата са винаги малко користни и че често се обръщаме към тях като към последен ресурс? Знаят го много добре и не се тревожат за това: те са майки за това и тяхната безкористна любов умее да открива — в нашия привиден егоизъм — синовната ни обич и нашето пълно доверие.

Не възнамерявам да свеждам моята и вашата набожност към Богородица до тези спешни повици. Все пак, мисля, че не трябва да се чувстваме унизени, ако понякога ни се случва нещо подобно. Майките не водят сметка за малките знаци на обич, които децата им отреждат; не теглят и не измерват с дребнави критерии. Едно малко любящо внимание го вкусват като мед и веднага отвръщат много по-великодушно, отколкото са получили. Щом толкова много правят майките на земята, представете си какво можем да очакваме от Мария, нашата Майка.