Свобода и отдаденост

Любовта на Бог е ревнива; Той не остава доволен, ако на срещата с Него се явим с условия. А очаква с нетърпение да Му се посветим изцяло, да не крием в сърцето си тъмни кътчета, където да не могат да стигнат наслаждението и радостта от благодатта и от свръхестествените дарове. Може би ще си помислите: Ако отвърнем с „Да“ на тази Любов, която иска да бъде предпочитана пред всяка друга любов, няма ли да изгубим свободата си?

С помощта на Бог, Който ръководи тази наша беседа, се надявам тази тема да се изясни още повече – и за вас, и за мен. Всеки от нас е усещал понякога, че да се служи на нашия Господ Исус Христос носи болка и страдание. Отричането на този факт би значело, че не сме се срещали с Бог. Влюбената душа знае, че когато се яви тази болка, става дума за едно временно усещане и скоро открива, че бремето е леко и теглото – благо, понеже Той ги е поел на раменете Си, като прегърна кръста, когато беше застрашено нашето вечно щастие^[1]. Ала има хора, които не го разбират, които се бунтуват срещу Създателя – това е един безсилен, печален и жалък бунт, и сляпо повтарят безполезното вайкане, намерило място в псалма: „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови“^[2].

Те отказват да изпълняват в героично мълчание, естествено, без да се перчат, нито да се жалват, трудните всекидневни задачи. Те не разбират, че Божията воля - дори когато се яви с някаква отсянка на болка, с някакво нараняващо ни изискване – отговаря напълно на свободата, която съществува единствено в Бог и в Неговите предначертания.

^[1] Вж. Мат. 11:30.

^[2] Пс. 2:3.