Майка на прекрасната Любов

„Ego quasi vitis fructificavi…: Аз съм като лоза, която ражда благодат, и цветовете ми са плод на слава и богатство“. Така казва първото четиво на днешната света литургия. Нека сладкото благоухание на набожността към нашата Майка да изобилства в нашата душа и в душата на всички християни, за да ни води до най-пълното упование в онази, която бди винаги за нас.

„Ego mater pulchrae dilectionis et timoris, et agnitionis et sanctae spei; Аз съм тази майка, от която можете да се научите на чиста Любов, на страх Божи, на мъдрост, на свята надежда“. Ето уроците, които Богородица днес ни предлага. Урок на прекрасна любов, на морално чист живот, на чувствително и пламенно сърце, за да се научим да бъдем верни в служението на Църквата. Това не е каква да е любов: това е Любовта. Тук няма предателства, сметки, забравяния. Прекрасна любов, защото има за начало и за край трисвятия Бог, Който е цялата Красота, цялата Доброта, цялото Величие.

Но се говори и за страх. Не успявам да си представя друг страх, който да не е този да не се отделим от Любовта. Защото Бог, наш Господ, не ни иска малодушни, уплашени или с избеляла отдаденост. Иска ни дръзки, смели, внимателни. Страхът, който свещеният текст споменава, ни отвежда към онова жалване от Писанието: „Търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих“.

Това може да се случи, ако човекът не е разбрал докрай какво означава да обичаш Бог. Тогава се случва сърцето да се остави да бъде влачено от неща, които не водят до Господ. И следователно, Го губим от поглед. Друг път Господ е Този, Който се крие: Той знае защо. В този случай ни окуражава да Го търсим по-пламенно; така, след като сме Го намерили отново, ще възкликнем с радост: „Хванах се за Него и Го не пуснах“.