Божественото майчинство на Мария е източникът на всички съвършенства и на всички привилегии, които я красят. С оглед на тази титла била зачената непорочна и е благодатна, винаги е дева, била отнесена на Небето с тяло и душа, била увенчана за Царица на творението, над ангелите и светците. Над нея — само Бог. „Блажената Дева Мария, защото е Божия Майка, има по някакъв начин безкрайно достойнство, произлизащо от безкрайното благо, което е Бог“ [св. Тома Аквински, Summa Theologiae, I, q. 25, a. 6]

Няма опасност да преувеличим. Няма да успеем никога да задълбочим достатъчно тази неизразима тайна; няма да можем никога да благодарим достатъчно на нашата Майка за това, че ни е направила така близка Преблажената Троица.

Бяхме грешници и Божии врагове. Изкуплението не само ни освобождава от греха и ни помирява с Господ: прави ни чеда, дава ни Майка, същата, която родила Словото по човешкост. Може ли да има по-голяма, по-безкрайна любов? Бог копнееше да ни изкупи и разполагаше с много начини, за да извърши Своята пресвята воля, в безкрайната Си мъдрост. Избрал един начин, който разсейва всяко възможно съмнение за нашето спасение и за нашето прославяне. „Както първият Адам не се родил от мъж и жена, а бил оформен от пръст, така новият Адам, Който трябваше да излекува раната от първия, взе Тяло, оформено в утробата на Девата, за да бъде, колкото до плътта, еднакъв с плътта на онези, които бяха съгрешили“ [св. Василий, Commentarius in Isaiam, 7, 201].