Възхищавайте се и на поведението на св. Павел. Затворен за това, че е разпространявал Христовото поучение, не пренебрегва никой случай, за да разпространява Евангелието. Пред Фест и Агрипа не се колебае да заяви: „Но, като получих помощ от Бога, стоя си до днес и свидетелствам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане, именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците“.

 Апостолът не мълчи, не крие вярата си, не се отказва от апостолското изповядване на вярата, което било мотивирало омразата на Неговите гонители: продължава да известява спасението на всички народи. И с чудна смелост се справя с Агрипа: „Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш“. Когато Агрипа коментира: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин“, св. Павел отговаря: „Молил бих се Богу, щото още малко или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз — но без тия окови“.