Нека се запитаме отново в присъствие на Бог: Господи, за какво си ни предоставил тази възможност? Защо си вложил в нас способността да Те приемем или да Те отхвърлим? Ти искаш да използваме по правилен начин тази наша заложба. „Господи, какво искаш да направя?“^[1] И ясният, точен отговор: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“^[2].

Виждате ли? Свободата придобива истинското си значение, когато се упражнява в служба на истината, която спасява, когато се оползотворява в търсене на безкрайната Божия любов, която ни избавя от всяко робство. От ден на ден нараства желанието ми да известя на висок глас това бездънно богатство на християнина: „славното освобождение на синовете Божии“^[3]. В това се състои добрата воля, която ни учи да търсим „доброто, след като сме го отличили от злото“^[4].

Би ми харесало да размислите върху една основна точка, която ни изправя пред отговорността на нашата съвест. Никой не може да избира вместо нас – „тук е най-висшата степен на достойнство у хората, че те самите, а не от други се насочват към доброто“^[5]. Мнозина сме наследили от родителите си католическата вяра и по Божия благодат, след като получихме скоро след раждането кръщението, в душата започна свръхестественият живот. Ала трябва да подновяваме през целия си живот – дори във всеки момент от делника – своята решимост да обичаме Бог над всичко на света. „Християнин, говоря за истинския християнин, е този, който се покорява на авторитета на единственото Божие слово“^[6], без да поставя условия за това послушание и готов да се съпротивлява на дяволските изкушения по същия начин както Христос: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“.^[7]

^[1] Деян. 9:6.

^[2] Мат. 22:37.

^[3] Рим. 8:21.

^[4] Свети Максим Изповедник, Capitadecharitate (Глави за Божията любов – б. пр.), 2, 32 (PG 90, 995).

^[5] Свети Тома от Аквино, Super Epistolas S. Pauli lectura. Ad Romanos (Коментар на посланието на св. Павел до римляни– б. пр.), гл. II, 3, 217 (изд. Marietti, Torino, 1953).

^[6] Ориген, ContraCelsum (Срещу Целзус – б. пр.), 8, 36 (PG 11, 1571).

^[7] Мат. 4:10.