267

Душите са Божии

„А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата“. Веднага полагат улова в краката на Господ, защото е Негов. Така ние научаваме, че душите са Божии, че никой на тази земя не може да си приписва собствеността върху тях и че апостолското дело на Църквата — което е известяване и реалност на спасение — не се основава на престижа на някого, а на божествената благодат.

Исус разпитва св. Петър три пъти, сякаш иска да му даде също толкова възможности да поправи своето тройно отрицание. Св. Петър се е научил; самото му нечестие го направило вещ. Съзнаващ своята немощ, той е дълбоко убеден в суетата на някои безразсъдни показности. Затова полага всичко в Христовите ръце: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам“. Какво отговаря Исус? „Паси Моите агънца, паси Моите овци“. Не твоите, не вашите: „Моите!“. Защото Той е създал човека, Той го е изкупил, Той е откупил всяка душа, една по една — повтарям — на цената на Своята Кръв.

Донатистите през пети век, за да атакуват католиците, твърдели, че е невъзможно епископът на Хипон, св. Августин, да изповядва истината, защото преди това бил голям грешник. А св. Августин препоръчвал на своите братя във вярата как трябва да отговарят: „Августин е епископ в Католическата църква; той упражнява своята длъжност, за която трябва да даде отчет на Бог. Запознах се с него сред добрите. Ако е лош, той знае; ако е добър, не в него съм положил обаче своята надежда. Защото първото нещо, което усвоих в Католическата църква, е да не полагам надеждата си в човек“ [св. Августин, Enarrationes in Psalmos, 36, 3, 20].

Да не полагаме усилия за разпространяването на „нашата“ блага вест! Ако беше наша, какво бихме могли да кажем? Да полагаме усилия за разпространяване на благата вест на Христос; както Бог го иска и както ни го е заповядал: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието“. Грешките са наши; плодовете — на Господ.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език