„Учениците“ — пише св. Йоан — „не познаха, че е Исус. Исус им казва: „Деца, имате ли нещо за ядене?“. Тази позната сцена ме изпълва с радост. Исус Христос — Бог, — Който говори по този начин! Той, Който има вече славно Тяло! „Хвърлете мрежата отдясно на кораба и ще намерите“. Хвърлиха и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба“. Сега разбират. Връщат се към ума на тези ученици думите, които са слушали толкова често от устните на Божествения Учител: ловци на хора, апостоли. И разбират, че всичко е възможно, защото Той е, Който ръководи риболова.

„Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петра: „Господ е“. Това е любовта, любовта, която вижда отдалеч. Любовта първа усеща нежностите на Господ. Апостолът юноша, със силата на своята искрена обич към Исус — защото обичал Христос с цялата морална чистота и цялата нежност на едно непокътнато сърце, - възкликва: „Господ е““.

„Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето“.

Св. Петър е вярата и се хвърля в морето с чудна смелост. С любовта на св. Йоан и вярата на св. Петър къде няма да можем да стигнем?