Какво се променя тогава? Променя се хоризонтът на душата — защото в нея е влязъл Христос, така, както се е качил на лодката на св. Петър; панорамата става обширна и сърцето се изпълва с амбиция да служи и с необуздано желание да известява на всички създания „magnalia Dei“, чудните неща, които Господ извършва, когато не Му пречим. И не искам да изпускам случая да напомня, че „трудът“ — така да се каже — „професионален“ на свещениците е „божествена и обществена служба“, която прониква силно в цялата им дейност дотам, че по принцип, ако един свещеник има време да се посвещава на друга работа, която да не е точно свещеническа, може да бъде сигурен, че не изпълнява задълженията на своята служба.

„Бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. Симон Петър им казва: „Отивам да ловя риба“. Казват му: „Ще дойдем и ние с тебе“. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. А когато се вече разсъмна, Исус застана на брега“.

Минава до апостолите, до души, които са се отдали на Него: и те не си дават сметка за това. Колко пъти Го има Христос, и то не до нас, а в нас; и все пак, живеем толкова човешки живот! Христос е близо, но Неговите чеда не Му отправят поглед на обич, нито дума на любов, нито Му посвещават дело на усърдие.