Апостолско дело в обичайния живот

Да дойдем сега на другия риболов, този, който се случил след страданията и смъртта на Исус. Св. Петър се е отрекъл три пъти от Божествения Учител и е плакал със смирено разкаяние; пеенето на петела му напомнило предупрежденията на Господ и той поискал прошка от дълбините на сърцето. Докато чака, съкрушен, обещанието за възкресение, упражнява своя занаят и ходи да лови риба. „По отношение на този риболов ни питат често защо св. Петър и Зеведеевите синове се върнали към заниманието, което имали преди Божия повик. Действително, били рибари, когато Исус им казал: „;Вървете след Мене, ще ви направя ловци на човеци“. На тези, които се изненадват от това поведение, трябва да се отговори, че на апостолите не било забранено упражняването на професията им, ставайки дума за законно и честно нещо“ [св. Августин, In Ioannis Evangelium tractatus, 122, 2].

Апостолското дело, тревога, която изгаря вътрешно християнина от улицата, не е нещо различно от всекидневната работа: бърка се с всекидневния труд, когато той е превърнат в повод за лична среща с Христос. В този труд, ангажирайки се лакът до лакът в самите проблеми на нашите другари, на нашите приятели, на нашите роднини, ще можем да им помагаме да стигат до Христос, Който ни очаква на брега на езерото. Като св. Петър, преди да бъде апостол, рибар; след като бил избран за апостол, рибар. Преди и след това — една и съща професия.