Проповядвал съм постоянно тази свръхестествена и човешка възможност, която Бог, наш Отец, слага в ръката на Своите чеда: да участваме в изкуплението, извършвано от Христос. Изпълвам се с голяма радост, когато намирам това църковно учение в текстовете на отците на Църквата. Св. Григорий Велики твърди: „Християните освобождават от змиите, когато изтръгват злото от сърцето на хората със своето насърчение към добро… Има полагане на ръце върху болните, за да ги лекуваме, когато, виждайки, че ближният отслабва в практикуването на доброто, му предлагаме помощ по хиляди начини, правейки го по-силен по силата на примера. Такива чудеса са толкова по-велики, доколкото се случват в духовната сфера, носейки живот не на телата, а на душите. И вие, ако не се уморявате, ще извършвате подобни чудеса с Божията помощ“ [св. Григорий Велики, Homiliae in Evangelia, 29, 4].

Бог иска всички да бъдат спасени: това е повик и отговорност, които тежат върху всеки от нас. Църквата не е прибежище за привилегировани. „Да не би голамата Църква да е малка част от земята? Голямата Църква е целият свят“ [св. Августин, Enarrationes, 21, 2, 26]. Така пишел св. Августин и добавял: „Накъдето и да се отправиш, там е Христос. Твое наследство са границите на земята; ела, притежавай я цялата заедно с мен“ [св. Августин, Еnarrationes in Psalmos, 21, 2,30]. Спомняте ли си какви били мрежите? Пренатоварени до преливане: нямало място за други риби. Бог очаква пламенно Неговият дом да се напълни; Той е Отец и обича всичките Му чеда да са около Него.