Трябва да придружаваме Христос в Неговия божествен риболов. Исус се намира край генисаретското езеро и народът се тълпи около Него, „за да слуша словото Божие“. И днес! Не го ли виждате? Желаят да слушат Божието послание, макар че външно го крият. Някои може би са забравили Христовото истинско учение; други — без тяхна вина — никога не са го усвоили и мислят за религията като за нещо странно. Бъдете убедени обаче в една винаги актуална реалност: рано или късно идва момент, в който душата не може повече, не й стигат вече обичайните обяснения, не я удовлетворяват вече лъжите на лъжепророците. Тогава, макар че не го признават, тези хора чувстват нужда да заситят безпокойството си с поучението на Господ.

Да чуем разказа на св. Лука: „Видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа“. Когато приключил Своето вероучение, казал на Симон: „Отплувай към дълбокото и хвърлете мрежите си за ловитба“. Христос е Господарят на лодката; Той е Този, Който подготвя работата; дошъл е на света, за да намерят братята Му пътя на славата и на любовта към Отца. Християнското апостолско дело не сме го измислили ние. Ние, хората, евентуално го възпрепятстваме с нашето тесногръдие, с нашата липса на вяра.