26

Значението на свободата

Никога не ще можем напълно да разберем тази Христова свобода, безгранична и безкрайна като Неговата любов. Но скъпоценното съкровище на Неговата щедра саможертва трябва да ни накара да размислим: защо, Господи, си ми оставил тази привилегия, която ми дава възможност да следвам стъпките Ти, ала също така и да Те наскърбявам? И по този начин започваме да преценяваме правилната употреба на свободата си – дали е насочена към доброто или е в погрешната посока, когато в резултат на тази привилегия човек се самозабравя, отдалечава се от Любовта, събрала всичката любов. Личната свобода, която защитавам и винаги ще защитавам с всички сили, ме кара да попитам с категорична увереност, но съзнаващ при това и собствената си слабост: какво очакваш от мен Господи, та аз доброволно да го изпълня?

Отговаря ни самият Христос: „истината ще ви направи свободни[1]. Каква е истината, от която започва и с която свърша пътят на свободата през целия ни живот? Ще ви я представя накратко с радостта и убедеността, които произхождат от връзката между Бог и Неговите създания. А тя е: да знаем, че сме дело на Божите ръце, че сме обект на предпочитание от Света Троица, че сме чеда на такъв велик Отец. Аз моля моя Господ най-сетне да се решим и да си дадем сметка за това, да започнем да го усещаме във всекидневието – ето така ще действаме като свободни хора. Не го забравяйте: онзи, който не се смята за Божие чедо, не познава истинската си същност и в своите действия е лишен от силата и волята, присъщи на хората, които обичат Господ повече от всичко на света.

Бъдете убедени – за да спечелим небето, трябва да упорстваме на драга воля с пълна, постоянна и доброволна решимост. Но свободата сама по себе си не е достатъчна. Тя има нужда от цел, от водач. „Не е добре да няма кой да направлява душата; поради това тя е била изкупена, та да има за Цар Христос,защото игото Ми е благо, а бремето Ми е леко[2], а не дяволът, чието иго е тежко“.[3]

Отхвърлете заблудата на тези, които стигат само до жалките крясъци: Свобода! Свобода! Често в тези вопли е скрито едно печално робство, тъй като изборът, който е грешен, не освобождава. Единствен, Който дава свобода, е Христос[4], понеже само Той е Пътят, Истината и Животът[5].

[1] Иоан. 8:32.

[2] Мат. 11:30.

[3] Ориген, CommentariiinEpistolamadRomanos (Коментари на посланието на апостол Павел до римляни – б. пр.), 5, 6 (PG 14, 1034-1035).

[4] Вж. Гал. 4:31.

[5] Вж. Иоан. 14:6.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език